Току ми рекли хората, (2)
че имам либе хубаво, 
че имам либе гиздаво. (2)
Ой, Дено, Дено, Дено, 
сребърно вретено. (2)

Пък аз не зная где седи, (2)
где седи, где седенкува
Ой, Дено, Дено, Дено, 
сребърно вретено. (2)

А тя ми била комшийка, (2)
по двок кат ходя виждам я, 
на праг кат стъпвам думам и. (2)
Ой, Дено, Дено, Дено, 
сребърно вретено. (2)

Китка ти падна Дено, (2)
от висок чардак Дено, 
на бял мермер камък,
от висок чардак Дено, 
близко до сърцето.
Дей гиди Дено, бяла Дено, 
сребърно вретено. (2)

Че я намери Дено, (2)
едно лудо младо Дено, 
младо не женено. (2)
Дей гиди Дено, бяла Дено, 
сребърно вретено. (2)

В пазва я сложи Дено, (3)
близко до сърцето,
в пазва я сложи Дено, 
близко до сърцето.
Дей гиди Дено, бяла Дено, 
сребърно вретено. (2)