Вятър мята листи пожълтели,

до три лета не сме били в къщи.

Булките се мислят овдовели --

гледат Пирин, пръстите си кършат.

Не додея ли ни път във тъмно,

скръб за рожби ли не ни повея.

Да намериш камен да осъмнеш,

камен-зглаве, търне за постеля.


В къщите протекоха стрехите

бурен нивите души, войводо.

"Стреляй горе, стреляй към звездите!

Нека паднем честни и свободни."