Дреме ми се, лега ми се,
сън ми не дойоди,
има мома у селото
при ню би си легнал.
Она оче и я очу
макя вой не дава,
купи майци багренчица,
она ми ю даде.

Она оче и я очу,
баща вой не дава,
купи баща морав кожув
и он ми ю даде.
Она оче и я очу,
брат вою не дава,
купи брато капаклио
и он ми ю даде.

Кога станем баш у зори
пиле мое, Дено,
ситно оро заиграем
зер ми е студено.
Заиграем, па си мислим,
ти да си до мене,
мило мойе, че ме сгрееш
дявол да те вземе.

Я на попа у селото
кости че му строшим,
защо сака за венчило
сто и двайсе гроша.
То на попа му йе лесно
попадия има,
че го грейе, че му пейе,
през целата зима.