Музика: Доно Цветков
текст: Райна Пенева
Аранжимент: Красимир Илиев

Бяло облаче дойде
кой знай от къде,
Уж засмяно, а защо 
се разплака то?

Бързи капчици:зин, зън!-
погнаха ме вън.
Хукнах по тревата с вик,
вир вода след миг.

Но съвсем не съм сърдит-
беше знаменит
бисерният летен дъжд,
рукнал изведнъж.

Улиците той изми
и  ме изуми,
че за първи път по тях
няма вече прах.

Към морето продължи,
парка освежи
с топъл душ нашир и длъж
палавият летен дъжд.

С капчиците си безброй
радост носи той.
Моля те, дъждецо драг,
пак да дойдеш, пак!